Децата играеха в училищният двор.Загледа се в тях. Щеше да има деца на тяхната възраст.Една ученичка повдигна.
-Е чичко да ми паднеш.
 .Спомни си ученициските години.Когато  учетелката в първи клас внушаваше на майка му  ,че ако пише с лявата ръка ще заболее от сърдечно заболяване.Научи се да пише с дясната но грозно.Завърши средното образование.Не му стигаха две кила и го освободиха от военна служба..Искаха да го пенсионират защото вчитаха ,че двете кила говорили за тежко заболяване.Не издържа просташкият натиск и посегна на живота си. Остана жив,,за да скрият истинската причина го лекуваха .Не упяха да го пенсиорат ,но се опитваха да го контролират.
Очите му се навлажниха .Едва не заплака.Тръгна по една кълдаръмена улица по която не минаваха много хора.
А след лечението ,започна да чете усилено не да учи.,а  да си отговори на въпроса. Луд ли е или нормален???
От търсенето на отговора за  да не полудее ,от книги за психиатрията минаваше към народни приказки ,романи и всичко което му попаднеше в   библиотеката.
Опита се да създаде семейство Не успя.не защото бе луд ,а как да обясни на любимия ,това което е приживял .Как да обясни това което е минало през главата ,то трябва да се преживее ,за да се разбере.
Дойде така наречената демокрация. Опита се да учи .Поискаха му двойно заплащане.
догнося му .и се зададе въпрос.
-Това ли е новата демокрация, която ние  изстрадахме?
Опита се да ги разболичи.Фашлицираха медицинското преди петнадесет години.
Замина за чужбина надявайки да живее по добре.Там  го мъчеше  носталгията и
завърна се с надеждата ,че животът се променил . Нищо не беше се променило .Старите комонистически  боклуци отново на власт.Но този път говореха за демокрация.Почуства се отново   чужд .
Спомни си поета Пеньо Пенев .и си каза
Не мога да се оставя като него  на болката да ме смаже.
С болка напусна родният си град .къде ли сега?
В чужбина ли? Гледайки с носталгия към родината.Нямаше къде и за кого да се завърне.Оставяйки насаме със своите тъжни спомени ,за своето загубено поколение.