Е стествено имат. Но те най - вероятно далеч извън границите на нашите обикновени представи и понятия. В този смисъл ние сега се намираме, в началните класове по взаимоучудване. Щангистът преминал четиристотин и педесет килограмовата граница , следи с възхищение, Михаил Тал, когато той, без да гледа, едновременно провежда едновременно игра на двадесет дъски. А шахматистът на свой ред е поразен от това, че могат да се задържат опънати над главата с ръце 260 килограма желязо. Но всъщност и двамата се чудят на едно и също: на притаения неразкрит запас от сили, на неговите потенциални въможности. 
     Има много ключове, с което се отключва това заветно ковчеже: и стресовата реакция и нервно- психическата нагласа, и накрая онова, което разбираме под думата" " тренировка" .... И ако едни от тях като стресова реакция, засега още не са подвластни, то другите са изцяло в наши ръце. Стига да има дето се казва , желание...
   Суперменството, както все още се разбира от някой, е понятие фиктивно, измислено, или най добрия случай относително. Истинските, реални трудности в живота не се решават от супермени. Такива нямаше при нас в Центъра по подготовка на летци космонавти: там работеха, учеха се и тренираха не супермени, а  най обикновени хора, просто решили твърдо да постигнат това, което изискваха поставените пред тях задачи.
      Например онова което постигнах аз, когато в течение на полвин година усилено се занимавах с физическа подготовка, със същата степен на вероятност би могъл да го постигне всеки друг здрав човек на моето място. Нужни са само воля и психологическа "зареденост" на избраната цел, за останалото трябва само време.
     Същото може да се каже и при всичк други случай. Например за онези навици, който са необходими при скоковете със забавено отваряне на парашута и който ми трябваха едва ли не още през първия ден от пристигането ми в центъра. стр160- 161