Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2016 19:46 - любовна лирика на найден найденов
Автор: zzz65 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ти

 

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!

До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!

Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав, но вчера

беше и ти!

Найден Найденов

 

За теб

 

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.

Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.

До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!

Найден Найденов

Случайна среща

 

С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята - двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

Запалваш цигара... Виждам сълзи...

В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно - едва,

в последният миг на раздялата.

Найден Найденов

 

 

Благословен ще е денят когато...

Благословен ще е денят, когато

пред тебе тихо ще застана,

ръката нежно ще ти хвана,

като бижу от бяло злато.

Ще те погаля по косите,

в очите ти ще търся дъно,

там погледa ми ще потъне

докосвайки се до мечтите.

От устните ти ще отпия,

на малки глътки елексира,

амброзията ще извира,

а аз от извора ще пия.

Найден Найденов

Вина

 

Аз болката кървяща, твоя съм

и с думите ти тъжни нощем вия.

Подскачам даже в лекия си сън,

ликът ти пред очите щом се скрие.

Вината ми е горда, не желая

да бъде опростена... Не сега.

Обичам те, но вече съм в безкрая,

без радост, без сърце и топлина.

Не искам и не мога да се върна.

Любовта затискат морни длани,

на тез ръце с които те прегръщах

в мигове от страст необуздани.

Ти имаш вече свойта свобода.

Бъди щастлива в лоното и ясно!

Не проклиняй с болка ориста.

В любовта ни всичко бе прекрасно
Найден Найденов

Не тъжи

 

Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и поглед вперила в простора необятен?

Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене с болка тъжен вятър?

Нима далеко

нейде във нощта изгаря

последен спомен от целувките горещи?

Нима тъй леко

без сълзи и горест се забравят

отминалите, радостните срещи?

Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.

И чакаш,

пак сама в притихналия зной

горещите ръце да те обгърнат.

Той няма,

няма да се върне вече.

Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...

Измама...

Мислиш и тъжиш далече

от полъха, край тебе който мина.

Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.

С тих повей

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.

Найден Найденов

Телефонът звъни...

 

- Ало... Да... Аз съм... Кой?

Не може да бъде... Къде си, кажи?

Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...

Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те остави...

И двамата имаме своя вина...

Не... Защо? Отдавна простих...

Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...

Помниш ли нашата, първата среща?

Помниш ли как ни огря утринта,

слети в едно от целувки горещи?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?

Аз все още не съм безразличен...

Спрях... Няма... Не те наранявам...

Как да не помня... Аз те обичам!

Нищо не искам... Бих желал да те видя,

за миг да надникна в твойте очи...

Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,

аз виждам те в спомени нощи и дни.

Годините бръчки безброй ми дариха.

Стилно в косите среброто блести.

Твоите думи не ме нараниха...

Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Найден Найденов

 

Раздяла

Усетиш ли, че радостта

чезне в думите фалшиви,

и угасват в любовта

пламъчетата игриви.

Щом тъга те оцвети

с цветовете на раздяла.

Афродита щом заспи,

а душата... опустяла.

Тихо протегни ръка.

Мълчаливо погледни е.

Няма нужда от лъжа.

Тръгвай!

Просто си отивай!

Найден Найденов

Аз...

 

Аз искам ти да си щастлива,

Забравила студа и самотата.

Така ще бъдеш по красива,

Ефирно елфче от гората,

Обожествявана фурия,

Безбрежна като океана,

Излъчваща света магия,

Чаровна, весела, засмяна.

Аз много, много те обичам,

Макар пред тебе да отричам!

Найден Найденов

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zzz65
Категория: Лични дневници
Прочетен: 533316
Постинги: 370
Коментари: 306
Гласове: 17815
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031