Четвърти разказ за Стоянчо

Сред срещата със любимата си ,и Марийка Стоянчо се промени. Вече не беше  онзи усмихнат младеж който взимаше всичко на шега.
-Какво става с теб?Не съм те виждал такъв умислен? -попита началника
Мина се известно време.
-Открил съм хлебарски цех .в село Х. Трябват ми работник за три месеца докато завърши курса един  местен.Кой има желание да замине?
- Къде се намира.?
-Защо питаш?Стоянчо като знам как обичаш по културни мероприятия .. и не мога да те видя в село.Намира се недалеч от Троян.
-Заминавам.
-Добре но любитно ми е .Защо изведнъж реши?
Замина .Работеше две седмици В селото бе тихо и приятно .Вярно не говореха умно за един или друг певец .Не говореха за защита на природа но сякаш се бяха сраснали с нея и намираха красота в песента на обикновеното  врабче.Не говореха в защита на животните но обичаха животните си като свойте деца .Често пъти слушаше как един или друг стопанин  говори нежно на животнто сякаш  беше негово дете .Реши да отиде до града на  Марийка.
Градчето беше малко. Влезе в една от пивниците.заслуша в следния разговор на съдената маса.
-Оная лудата одавна не идвала насам.-обади се един глас
-Марийка ли добре ,че изчезна Страх ме беше  да не изнасили дъщеря ми.
-Как?
-От лудите всичко може  да очакваш ,те или ще убият или ще  изнасилят.
-Извинете да знаете къде да намеря Марийка Стоянова .
-Напуснаха .Можеш да намериш само мухльото който искаше да се жени за нея.
Намира се на съседната пряка.Къкъв си й?
-Бяхме съуценици
Намери го Копаеше в двора си-
-Търсех Марийка казаха ,че сте били близки.
-Пак ли онези тъпанари. те пращат
-Съуценици бяхме.Беше добра ученичка .Научих ,че е попаднала в психиатрична клиника.
-Да сгреших .не се борих докрай. за любовта си ,но такава  е системата.
-За вас негодниците все систематаВи е виновна.
-Познаваш ли системата? Тя не прави разлика между леко и тежко психично  болен. Трудно е леко психично болен може да създаде семейство че  ,системата го преследва.Дори Хитлер е бил по човечен , избивал ги .Така наречено хуманно обществосе възмощава 4е Хитлер ги избивал ,а не се възмущава от терора на който подложени.
-Всеки намира оправдание.да оспокой съвестта си.
-Говорих с лекари който ми внушаваха ,че се предава по наследство.Обеждаваха ме ,че жена ми ще ражда болни деца. Повярвах.
-Шегуваш ли се с мен? -Погледна го в очите му се четеше  тъга.
-Понякога  се питам ,Дали не трябваше да плю на книгите на разни мастите професори и да заживея с нея.? Защо  не говориш със Станка и Данчо Николови от сеседния град ?Ето адреса й .те я познаваха по добре от мен?
-Да не са някъкви клечки.Чувал съм някъде тези хора.
-Не знам не слушам толкова новини.
Стоянчо си тръгна объркан .Очакваше да срещне някъв арогантен тип.
И все повече се питаше Колко ли още истини ,ще научава който горчат?