Преди няколко  дни от този свят си отиде един от големите умове на ХХ и ХХІ век. Тук ви предлагаме избрани цитати от трудовете на италианския писател, философ и публицист Умберто Еко:

В негова памет ви представяме 20 от най-запомнящите се цитати на Умберто Еко:

1. За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.

2. Новите технологии убиват мисленето.

3. Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

4. Културата, не войната, циментира европейската идентичност.

5. Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!

6. Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.

7. Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството си в своите книги

8. Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.

9. Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.

10. Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.

11. Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател

12. Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.

13. Средновековието има две лица. Първото е богословското, философското, монашеското, латинското. Това е по-скоро моето, ако се имат предвид романи като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“. Другото лице е това на трубадурите, на селяните, едно присмехулно, войнствено лице, в което се говорят нови езици. Това е Средновековието на „Баудолино“.