Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2016 16:39 - Омар Хаям
Автор: zzz65 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1318 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 13.01.2016 17:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 д Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بنابراهیم خیام نیشابور) е ирански (персийски[1][2][3][4] ) енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном. Известен е със своя Рубаят, сборник от рубаи.

 

Научна дейност

    Роден18 май 1048 г., Нишапур, Иран Починал4 декември 1131 г., Хорасан КнигиРубайятРубайат

 Омар Хаям е известен най-вече като астроном. През 1073 г., вече придобил известност в Иран и Трансоксиана, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени.

 

В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес  е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския въз основа на изчисленията на Алоизий Лилий (вижте Григориански календар).

 

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия. Философия

Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.

 

Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията..

...

 

Поезия

 Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи).

от укипедия

Прекупирах само малка част от тези който ми харесаха

1
На философите не станах мил,

но види бог дали съм съгрешил.

Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,

дори не знам защо съм се родил!

6

Тревата виж, изгряла в пролетта,

над нея полегни с виновността:

защото — знаеш ли из чии красиви

любими устни расне бавно тя?

9

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят,

връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад.

чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,

ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат.

11

И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?

Една загадка притаена за всички мъдреци остава.

В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край?

Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава?

14

Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам,

и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям:

отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,

а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

18

Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.

И много вино ще се лее сред вечерните механи.

Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо —

кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?

19От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт,

поне един дали намери спасение, обратен път?

Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя,

че няма връщане и няма ей тези радости отвъд.

24

Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,

по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.

Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек —

и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.

28

Е, стига, не мисли иапразно, че нито миг не си щастлив.

И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!

Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам

ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.

 34

С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!

Попиташ ли го, то ще каже: „Кой — аз ли, да, аз съм велик!“

Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,

то за магаретата умни ще бъде явен еретик.

35

 

 И нека сто години да горя сред грях,

не ме е страх от ада, мъките презрях;

но по ме плаши мене хорът на глупците. 43

Ти истината търсиш? Тогава остави

жена, деца и близки, приятели, уви!

Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път,

без тежките окови по-леко се върви.

51

Притворен робски дух се крие в светилищата; в Каабе.

Звънът камбанен е сигнала за кротост под това небе.

И черна робска скръб се носи сред послушание и срам

над кръстове и броеници и над черковното кубе.

53

Небе! Защо към подлеците е щедра твоята ръка:

за тях — и мелници, и бани, чист извор в пролетна лъка;

а който е с душа пречиста, за него само хляб корав?

Небе такова — пфу — не струва дори и плюнката сега.

 59

О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,

без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!

Ден без любов е като облак, разсеян в кръглото небе,

безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

 67

И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!

Сокът лозов е отрова, виното е враг голям.

Виното е враг… Тогава на лозата пий кръвта,

вража кръв да пием учи тъй самият наш Ислям.

6 9

И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост:

защо ли искат да поставят земята върху мъртва ос!

Творци на вкаменени норми… Ти пий до дъно, а на тях,

там, за безплодните им мисли, дай сухия и кисел грозд.

 75

Дошли сме — откъде? И накъде вървим?

Чий разум ни държи? — За нас недостижим.

Безброй души кристални под обръча на свода

изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим? 80

От виното да се откажа, боже мой,

та туй е все едно да се предам без бой.

Как мога да се кланям на исляма —

щом най-прекрасното ми забранява той?

95

За влюбените, пълен с рози, блести светът полуокръжен

и лее в пролетното утро — де цветове, де мирис ръжен.

Сега е чуден ден. Наливай! Да пием пак. А твойте думи

за идващия студ не казвай: ще ме направят страшно тъжен.

 115

Дори да преживееш три века на света,

все пак настъпва ден — да легнеш във пръстта.

Бъди ти падишах или пък сиромах —

цената е еднаква: не знае сан смъртта.

128

Превъртат ни годините на шиш:

повеселиш се миг и трябва да вървиш

към края, затова, приятелю, ни дума —

дай виното, и пак в очите й се виж!

 131

Пари, високи служби… грижи, боже мой,

не знае смях и радост хорският безброй.

А кой би предположил колко злоба крие

към този, който няма нито камък свой!

 135

Макар че бог да пием забрани,

не се минава ден без вино и жени;

излей върху пръстта една червена капка,

а чашата след туй горещо целуни!

142

Ние пием не затуй, че често под свода звездосин тъжим,

дори на нощите елея за нас остана като дим.

Ний само искаме за малко от кожата си да излезем

и затова към механата с такава жажда се стремим.

1 63

Какво навред желая? — Смехът на веселбата!

А друга странна вяра за мен е непозната.

Веднъж попитах свода: „Кого обичаш ти?“

Отвърна той: „Сърцето, де пее радост свята!“

 

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,

а вечен живот все още не се купува?

Този живот ти е даден, мили мой, временно –

постарай се да не изпускаш това време.

 

 

.

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zzz65
Категория: Лични дневници
Прочетен: 533293
Постинги: 370
Коментари: 306
Гласове: 17815
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031