2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Муслехеддин Мошреф ибн Абдуллах Ширази, наричан още Шейх Саади, е едно от най-големите светила в персийската литература. Със своя голям талант той е създал най-големите шедьоври в историята на литературата на Иран. Не се знае много за живота на този велик поет, а сведенията, които се дават в различните книги, са твърде противоречиви. Това, което се знае със сигурност, е, че Саади е роден около 1184 г. в гр. Шираз в семейство, където се е обръщало голямо внимание на знанията и науката. Именно там, под наставничеството на своя баща, Саади прави първите си стъпки в златното поприще на знанието. Двете знаменити творби на Саади са "Голестан" и "Бустан".
чух – една овца, великодушно как
спасил си ти от вълк, навярно единак.
Опрял си нож о гърлото й вечерта –
така душата на овцата отлетя.
Че на вълка от лапата си я спасил,
разбрах, защото ти самият вълк си бил.
---------------------------------------------------------------
Да оставят всичко земно – учат ги открито,
а самите тайно трупат – и сребро, и жито.
Учен, който само с приказките си остава,
с нищо той на другите така не повлиява.
Учен е човекът, който мрази злите нрави –
не едно да казва, а обратното да прави.
Такова е познанието - колкото и да четеш, изглежда
ако на практика не го прилагаш, просто си един невежа.
Не си ти никакъв мъдрец, ни учен някакъв със собствен огън,
а просто си едно четириного със товар от книги много.
Какво ли е познанието за безмозъчно, освен догадки,
освен това, че със дърва е натоварено или с тетрадки.
****
Нещастните през целия живот мечтаят -
най-после на щастливите да дойде краят.
И ако прилепът не вижда светлината,
нима у слънцето се намира вината?
Очи такива - да са слепи, по-добре е
със хиляди - не слънцето да почернее.
* * *