Според тази легенда Целувкадис се родил в онази част на Гърция, която днес е известна под името Беотия. Един ден той нарамил торбичката си, взел овчарската си гега и се отправил на север. След дълго пътуване пристигнал в Тесалия. Там го наел богатия скотовъд Триядис, който имал много голямо стадо. Всеки ден Целувкадис изкарвал овцете в планината Пелион, пускал ги да пасат и им свирел със своя кавал. Триядис имал много красива дъщеря-Евридия. Понякога тя се скитала по планинските върхове и срещала Целувкадис. Разговаряли, докато слънце залезе и сянката на стария Пелион легне чак до Егейско море и едва тогава връщали овцете у дома. Един ден Евридия намерила край планинска рекичка цветно камъче и започнала да го разглежда. Било колкото грахово зърно и имало грапави страни. Когато го въртяла насам натам, с учудване забелязала, че камъчето отразява всички цветове. "Дъгата,дъгата!"-извикала радостно тя и решила да го отнесе на Целувкадис. Но чула тропот на копита. Обърнала се и видяла онова същество за което се молела на боговете да не среща - великият Пан, бог с грубо, космато лице и рунтави кози крака. Евридия се разтреперила от страх.

Дай камъка.Искам го за една от горските ми нимфи! - заповядал й Пан.

-Не,ще го дам на Целувкадис! -казала Евридия.

А кой е Целувкадис? - попитал богът и приближил.

Евридия побегнала. След минута била в прегръдките на любимия си. Целувкадис заговорил на бога с кротък глас, умолявал го да си отиде и му обещал двойна жертва на следващия празник. Пан сърдит се отдалечил. Евридия разказала на Целувкадис за камъка, който скрила в устата си. Прошепнала му да го вземе,но ръцете му били заети с прегръдката. Тогава момъкът се навел към нея, за да вземе камъчето по друг начин - с устни.

Лицето му се приближило до това на момичето. Щом устните им се допрели, забравил каква била целта. Двамата се договорили да запазят своето "откритие" в тайна, но скоро Евридия споделила с приятелката си и в чест на любимия нарекла откритието Целувка. Скоро тайната се разпространила и стигнала чак до боговете. Целувкадис и Евридия се оженили и през целия си живот той не целунал друга.

Техните имената малко известни, но откритието им е познато навред. Благодарение на него всички услаждаме живота си, намаляваме скръбта, разпалваме страстта, забравяме омразата. И така ще бъде, докато свят светува!!!