Иванчо го заболя сърцето и отиде на преглед. Възрастният лекар го прегледа внимателно и попита.
-Чуствал ли си  друг път болки?
-Не за първ път ми е.
-Няма ти нищо.
-Но болеше,.препиши лекарство.
-Ще разглеза войниците и ще почнат да се оспиват на поста.
-Но докторе..
-Свкнеш ли да пиеш лекарство при всяка болка, ще се разболееш. и а има опасност да си навлечеш и други заболявания.
-Но как?
-Лекарствата са отрова с която се лекува .При редовна употреба тя заплашва друг орган.Ела на преглед след  две седмици
. Иванчо забрави за болката си и не отиде на преглед..Една вечер седяха с Марийка и разговаряха. Приближи се лекаря и попита 
-Свободно лии е?
-седни.
-Какво става иванчо?
-не ме боли сърцето.
-Защо не ми каза ,че си болен от сърце?Може да родя сърдечно болнни деца.
-В своята практика съм  срещал на болни родители  раждат здрави деца и обратното.Никой лекар  не може  да даде обяснения на тези случай.Колкото до Иванчо си беше помислил  че е болен.
-Още по лощо .утре ще помислиш ,че не съм неговата  Марийка.
-Знаеш ли ,аз като студент бях си въобразил ,че съм болен от редица заболявания .Пиех хапчета при всяка болка.Накрая легнах на легло. Бях софиянец .Закараха ме в селото на майка ми.Бай Станчо живееше отсреща.еЕдин ден казва на майка ми.
-Защо не дойде синът ми да дойде да ми помогне.
-тТой тежко болен ,ще ти помогна аз.
-искам него.
Предума майка и аз станах .Едва се движех.
-Видиш ли?-рече майка ми.
-Да тръгва.
Тръгнах .първия ден едва не падах .а Станка почна да пее от чардака.сСлед час започнах да стъпвам по уверено.
На другия ден пак ме повика.Бях по уверен. На третия Станка слезна от чардака и дойде при нас..За първи път се смях от както бях легнал болен..вечерта започна да си подсвирквам.а майка ми помисли ,че умирам.сутринта забравих да пия лекарствата.почуствах се по добре.Към пет вечерта бай Станчо рече
-Отивайте да изпиете нещо
.Два месеца бях при Станчо.
-Какво стана по нататък.
-После мислех да се откажа от следването.но бай Станчо ме обеди .Погледнах тъжните о4и  на Станка и продължих следването. После се  оженихме.със Станка  Върнахме се в селото .После селото стана град. Лекара стана и  замина
-Защо не се оженим.?
-Ще заминем за чужбина?
-Защо не останем?
-Нали години наред говореше ,че тук няма бъдеще?
-Щом има все още личностти като този лекар.може би има бъдеще?