Трите месеца за Стоянчо минаха неусетно.прескачайки между селото и градчето .Оставаха три дни до завръщане в столицата и отиде за последен път в града.
-Стоянчо какво търсиш в града?
-В командировка съм в село Х.
-Или беше бачкатор?
-И сега съм  Правех  хляб в селото  След три дена се завръщам.Сети най после за родния си град.
-Трябват ми дукументи.А ти накъде?
-Отивах да се сбугавам с дамян.
-Кой дамян.
-Твоя любим.Защо не дойдеш с мен ?
-Какво ще си кажем Минаха десет години.
-Знам още го обичаш .Страх те е от срещата. Това  е лошото ,че Вас все ви е страх от неизвестното Вместо да търсите път към обществото Вие бягате.
-Все се пишеш на всезнайко и с това  ме дразнеше като малка. Добре ще отида да ти докажа ,че не ме страх.
Вървяха по улиците ,а хората ги заглеждаха и се питаха коя тази красавица която минава през тяхното градче.
Пристигнаха .Дамян ги посрещна с думите.
-Коя тази красавица с теб?
-Не позна ли марийка?
-Много красива си станала.
Заговориха се .след десетина минути.Стоянчо каза.
-Сбогом трябва да подготвям багажа в събота си заминавам.
-Ще дойде на твойто място в хлебарницата един мечтател.
-И мечтатели трябват.
В събота на обяд пристигна отново в столицата .Вървеше по големия град .За пръв път щяха да го блъснат. пресече неправилно .Беше свикнал със селото където рядко минаваха коли .Живота прозължаваше бавно и понякога скучно за него и  .винаги в тези моменти се връщаше към писмото на мъжа който твърдеше ,че е лекуван незаконно.
Един ден дамян обади.
-Имаме с марийка син.Ще дойдеш ли другата неделя на кръщенето.?
-Ще се постарая да отида.
- Защо като научи ,не си ми казал ,че са били блъснати?
-е забравих да ти кажа.
Някъде бе прочел ,че Любовта ще спаси света.

във феизбук в в дневника ми е променен